Нео-конфуцианството е политическа идеология, която се появи в Китай по време на династията Сун (960-1279) като отговор на идеите на будизма и даосизма. Това е възраждане и преосмисляне на древната конфуцианска философия, която подчертава моралното и етичното поведение, уважението към властта и важността на образованието. Нео-конфуцианството обаче отива по-далеч от тези традиционни конфуциански ценности, като включва метафизични и космологични елементи, силно влияни от будизма и даосизма.
Развитието на нео-конфуцианството беше постепенен процес, с корените му, проследими до династията Тан (618-907), период, в който будизмът беше доминиращата философия. Династията Тан се отличаваше с намаляване на влиянието на конфуцианството, което доведе до поредица от дебати и интелектуални сблъсъци между конфуциански учени и будистки монаси. Този период на интелектуална ферментация откри пътя за появата на нео-конфуцианството.
Династията Сон, особено по времето на император Хуизонг, видя възхода на нео-конфуцианството като държавна идеология. Най-влиятелният нео-конфуциански учен по време на този период беше Чу Си, който систематизира и кодифицира различните аспекти на нео-конфуцианската мисъл в една последователна философия. Интерпретацията на нео-конфуцианството от Чу Си, известна като "Училище на принципа", подчертаваше понятието за "ли" (принцип или ред) и "ци" (материална сила), които той заема от даосизма и будизма.
Neo-Конфуцианството продължи да се развива и разпространява извън Китай, оказвайки влияние върху политическите и социалните структури в други източноазиатски страни като Корея, Япония и Виетнам. В тези страни Neo-Конфуцианството беше прието като официална държавна идеология, формирайки техните политически системи, образователни институции и социални норми.
В династията Мин (1368-1644) и Цин (1644-1912) нео-конфуцианството беше допълнително развито и разнообразено, което доведе до появата на различни училища на мислене. Въпреки тези развития, основните принципи на нео-конфуцианството, като акцентът върху моралното самоусъвършенстване, уважението към властта и важността на образованието, останаха непокътнати.
В съвременната епоха нео-конфуцианството е подложено на критика и преосмисляне. Някои критици твърдят, че неговото акцентиране върху йерархията и подчинението на властта е допринесло за авторитаризма и социалната неравенство в източноазиатските общества. Въпреки тези критики, нео-конфуцианството продължава да оказва значително влияние върху политическия, социалния и културния живот на Източна Азия.
Колко сходни са вашите политически убеждения с Neo-Confucianism въпроси? Вземете политическата викторина, за да разберете.
